Оценяването в обучението по математика: между време, технологии и педагогически избори
DOI: 10.15547/PF.2025.014
Статията изследва оценяването в обучението по математика като ключов компонент на педагогическата практика, ситуиран в контекста на противоречието между изискванията за стандартизация, ограниченията на времевите и технически ресурси и необходимостта от професионална автономия. Чрез емпирично изследване, базирано на количествен анализ на данни, събрани от 188 учители по математика, се идентифицират доминиращи модели на поведение при конструиране, прилагане и интерпретация на оценъчни инструменти в прогимназиален и гимназиален етап.
Резултатите очертават съществени зависимости между професионалния стаж, притежаваната квалификационна степен и ангажираността с аналитични дейности, свързани с надеждността и валидността на тестовите задачи. Констатира се преобладаващо използване на комбинирани формати за оценяване, което демонстрира стремеж към интеграция на обективни и продуктивни измерители на знания и умения. Независимо от разширяващия се достъп до дигитални инструменти, практиката все още е доминирана от хартиени носители, особено в по-ниските образователни нива.
Анализът разкрива системни ограничения – дефицит на време за предоставяне на обратна връзка, затруднения при оценка на високо когнитивни умения и неравномерна подкрепа в различните училищни контексти. Изследването аргументира необходимостта от целенасочени политики за професионално развитие, инфраструктурно обезпечаване и методическа подкрепа, които да осигурят устойчиво и педагогически ефективно прилагане на съвременни подходи в оценяването по математика.
Резултатите очертават съществени зависимости между професионалния стаж, притежаваната квалификационна степен и ангажираността с аналитични дейности, свързани с надеждността и валидността на тестовите задачи. Констатира се преобладаващо използване на комбинирани формати за оценяване, което демонстрира стремеж към интеграция на обективни и продуктивни измерители на знания и умения. Независимо от разширяващия се достъп до дигитални инструменти, практиката все още е доминирана от хартиени носители, особено в по-ниските образователни нива.
Анализът разкрива системни ограничения – дефицит на време за предоставяне на обратна връзка, затруднения при оценка на високо когнитивни умения и неравномерна подкрепа в различните училищни контексти. Изследването аргументира необходимостта от целенасочени политики за професионално развитие, инфраструктурно обезпечаване и методическа подкрепа, които да осигурят устойчиво и педагогически ефективно прилагане на съвременни подходи в оценяването по математика.