Правата на детето като педагогическа ценност

Децата прекарват по-голямата част от детството си в училище. Поради този факт учителите са сред важните в живота им възрастни (наред с родителите), които остават траен отпечатък върху съдбите им. И независимо дали учениците ги приемат и признават като такива или не, дали се вслушват в думите им или не, с поведението, примера и отношението си учителите оказват сериозно влияние върху ценностната система на подрастващите. И ако ги приемат като ценност, като човешки същества със свои права, не само със задължения и отговорности, ако възприемат тези права като педагогически ценности, като част от професионалната си философия и ги зачитат и уважават на практика, то ще имат съществен принос във формирането на децата-ученици като добри хора и отговорни граждани, които се вписват добре в обществото и допринасят на свой ред то да бъде демократично и справедливо общество, в което всички хора имат и упражняват свободно своите човешки права.
Целта на статията е да коментира защо и доколко правата на децата са педагогическа ценност (част от ценностната система на учителите) и какво на практика означава това. В контекста на темата са представени идеи на алтернативните педагози Селестен Френе и Димитър Кацаров, които могат да се разглеждат като пример за педагогически ценности, ориентирани към детето и неговите права. Коментира се как принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето (1989) могат да намерят приложение като елемент от професионалната философия на учителите в контекста на ролята и мисията им, свързани с правата на децата.